Назад към архива
Хронична миелогенна левкемия (ХМЛ)
Резюме

Хроничната миелолевкоза е миелопролиферативно заболяване. Миелопролиферативните заболявания са злокачествени заболявания, на миелоидните стволови клетки (клетките от миелоидния ред в костния мозък), които се характеризират с автономна, неконтролируема пролиферация на един или повече клетъчни редове.

ХМЛ настъпва при моноклонално израждане на плурипотентна стволова клетка. В резултат на това се произвеждат в излишък гранулоцити, които са функционално активни. Заболяването има бавно развитие.

От какво се причинява?
В болшинството от случаи факторите са неизвестни. При хронично излагане на организма, роля играят йонизиращи лъчения и съединения на бензола.

Какви са болестните промени?
Първоначално се уврежда една плурипотентна стволова клетка, която започва неконтролируема пролиферация. Така възниква свръхпродукция на клетки от даден клетъчен ред.
При 95% от болните с ХМЛ се установява генетична мутация – транслокация (9;22). Така променената 22-ра хромозома се означава като Филаделфийска. Транслокацията води до преустройство на bcr-ген (breakpoint cluster region), вследствие сливане с abl-протоонкогена от 9-та хромозома. Образува се фузионен abl/bcr-ген, който кодира синтезата на ензим (тирозин-киназа) с повишена активност, което предизвиква свръхделене на клетките, независимо от контролните механизми на организма.

Описаните генетични изменения водят, след години, до пълно преобладаване на злокачествения клетъчен клон, при което болестта се проявява клинично.

Какви са симптомите? Заболяването има бавно развитие и преминава в 3 фази:
  • Хронична стабилна фаза – с постепенно начало. Водещи симптоми са левкоцитоза и спленомегалия. Оплакванията са от главоболие, общо неразположение, нощно изпотяване;
  • Акцелерационна фаза (фаза на изостряне) – левкоцитозата и спленомегалията прогресират. Появяват се анемия, тромбоцитопения (понижават се клетките от „нормалните” клетъчни линии), фебрилитет. Появяват се болки по костите, рязко отслабване на тегло, тежест в лявото подребрие. Тази фаза е преходна между хроничната фаза и бластната криза;
  • Бластна криза – в кръвната картина преобладават бластни клетки (> 30%). Протичането прилича на това при остра левкоза и води бързо до летален изход.


Лабораторните изследвания показват увеличена пикочна киселина и LDH, поради засиления клетъчен кръговрат. В периферната кръв се открива левкоцитоза с олевяване, поява на незрели клетъчни форми до миелобласти и базофилия, анемия. От всички левкози ХМЛ протича с най- висок брой бели кръвни клетки (до 500 000/микролитър). Това може да предизвика тромбози, които да доведат до левкемичен приапизъм, инфаркт на слезката, томбоза на ретиналните вени и др.

Как се поставя диагноза?
Диагнозата се поставя на базата на клиничната и кръвната картина., доказването на Филаделфийска хромозома и фузионния протеин (тирозин-киназа) чрез цитогенетичен анализ. Грануложитната алкална фосфатаза е силно понижена.

С какво може да се обърка?
Левкемоидни реакции при хронични гнойни процеси, сепсис и др. В периферната кръв се откриват висок брой левкоцити и олевяване. По правило, обаче, те са под 100 000/микролитър и няма базофилия. Уголемяване на слезката е възможно, но в малка степен. Активността на алкалната фаза е повишена.

От другите малигнени заболявания на кръвотворенето трябва да се изключи хронична миеломоноцитна левкемия в рамките на миелодиспластичен синдром. В случая обаче не се доказва Филаделфийска хромозома, алкалната фосфатаза не е понижена

Как да се предпазим?
Избягване на рискови фактори – излагане на йонизиращи лъчения и бензолови съединения. В повечето случаи, обаче, заболяването възниква по неясни причини и превенция не може да се направи.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
Ранно започване на лечението. Излекуване може да настъпи ако се предприеме алотрансплантация на стволови клетки по време на хроничната фаза. 5-годишната преживяемост е най-голяма след трансплантация от родственик. Хроничната фаза трае средно 4-5 години. Фаталният изход настъпва до 1 година след началото на бластната криза.

Източник: www.medik.bg
Назад към архива